Рукола / Eruca sativa

Рукола цвете
Руколата е едногодишно растение от сем. Brassicaceae (семейството на зелетата). Образува плитка коренова система. Достига височина до 60 см, заедно с цветоносното стъбло. Листата са събрани в листна розетка. Те са сравнително месести, с рядко разположени власинки или без власинки, със специфичен аромат. При посеви, отгледани през пролетта и лятото, в една розетка се образуват 6-12 листа, а при лятно-есенно отглеждане листната маса е около 2-3 пъти повече. Цветовете са жълти или бели. Цъфтежът е от май до юли, а плодовете узряват през юли и август.


Руколата е растение на прохладния климат. Най-добре се развива при температури 18-21 °С. Препоръчва се отглеждането й като пролетна и есенна култура, защото в условията на дълъг ден в съчетание с високи температури много бързо се развиват цветоносните стъбла и се влошава качеството на листната маса. За отглеждането на руколата най-подходящи са песъчливо-глинестите почви, богати на органични вещества. На 1 м2 могат да се внесат следните количества минерални торове 115-20 грама амониева селитра, 20-25 грама суперфосфат, 25-30 грама калиев сулфат. Подхранването на растенията задължително трябва да се предхожда от поливка.

В последните години тенденцията за използване в кулинарията на разнообразни листни зеленчуци и подправки от Средиземноморието се проявява и в България. Това направи достъпни и популярни продукти като цикория, майоран, артишок. Изключително приятна част от тази свежа и модерна вълна е руколата. Този зеленчук придобива все по-голяма популярност. Основната причина за това е характерният вкус на листата, които се използват за салати. Те са леко горчиви, леко лютиви и с подчертан маслен привкус, като на орехови ядки. Колкото са по-млади листата, толкова по-слаби са горчивината и лютивината. Със застаряването си те загрубяват, а вкусът им става прекалено горчив и лютив. Поради това за консумация се използват само растения, които не са започнали да образуват цветоносни стъбла.

На открито руколата може да се отглежда от края на м. май до края на м. октомври. За да има ритмичност в получаване на готовата продукция от свежи листа, се препоръчва засяването да се извършва на етапи през 14-20 дни. За 100 м2 са необходими около 40 грама семена, а в един грам семена се съдържат около 500 броя. Засяването е по схема 15-20 х 3-5 см. Разстоянията между редовете е 15-20 см, а семената се засяват на 3-5 см едно от друго. След поникване, във фаза 2-3 лист, растенията се прореждат, като разстоянието между тях вътре в реда става 15-20 см. При внимателно изваждане на излишните растения те може да се използват за попълване на празните места или да се засадят в нови редове. От важно значение е редовното поливане на растенията през цялата вегетация, за да се получи нежна и сочна наситенозелена листна маса. Проблеми при отглеждането може да възникнат от нападение на зелеви бълхи. Борбата срещу тях е с препарати с по-къс карантинен срок, обикновено от групата на пиретроидите.

Вегетационният период е сравнително кратък - 27-35 дни. Прибирането е поетапно, от края на м. април до края на м. октомври. Листната маса се прибира постепенно, 1-2 пъти седмично, като от всяко растение се откъсват 2-3 от долните листа.

Oт къде произхожда Руколата?

Тази вече почти задължителна съставка на една добра и балансирана салата се среща в природата като плевел или по запустели места по европейското Средиземноморие и Мала Азия. Много често се среща като плевел в житните посеви, а понякога расте и край железопътните линии. Отглеждана е още в Древен Рим. Семената й са били считани за афродизиак. Смесвали са ги с настъргани луковици от орхидеи и пащърнак, кедрови ядки и шам-фъстък. Спомената е в указ на Карл Велики като едно от растенията, които трябва да присъстват във всяка градина във франкската империя. Изключително популярна била в Англия и се споменава като един от любимите зеленчуци на кралица Елисавета. Жителите на френския Прованс са я добавяли в салатната смес "месклен". Руколата губи своята популярност през XV век.. Днес, изваден от забвението, този бивш бурен не само е възвърнал популярността си в цяла Западна Европа, но заема нови територии на Изток и отвъд Атлантика. Навсякъде се приема като високо ценен зеленчук.

Хранителна и полезна.

Листата на руколата представляват своеобразна "зелена аптека" - съдържат желязо и витамин С, дъбилни вещества, йод, а също и вещества с Р-витаминна активност, каротин и глюкозиди. Полезните свойства на руколата се изразяват в активизиране на имунната система, нормализиране обмяната на веществата, повишаване на хемоглобина в кръвта, регулиране на водния обмен на организма. Полезна е при затлъстяване и диабет. Укрепва нервната система и има тонизиращ ефект върху целия организъм. Подпомага лактацията при кърмещи майки.

Лесно и Вкусно.

"Италианска салата": Пресните листа на руколата се разпределят на порции в чинии за салата, като се оформят във вид на малки кошнички.

Важно! Не се режат с нож! В "кошничките" се поставят нарязани на кръгчета домати. Заливат се с дресинг от олио или зехтин и балсамов оцет. Над доматите се поставят 2-3 тънко нарязани парчета пармезан. Готовото блюдо се посипва с кедрови ядки и подправя със счукан чесън. Може да се комбинира с каперси, а леката лютивина подхожда на морска храна.
ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕТЕ.

Салатата от рукола се консумира веднага след приготвянето й. Не е желателно да се съхранява. Ако салатата € приготвена по-рано, листата може да пуснат сок и да станат на кашица. По-добре е едрите листа да се начупват с ръце, а не да се режат с нож, защото на мястото на среза се появяват ръждиви следи, листата се смачкват и губят част от пикантния си вкус.

0 коментара:

Публикуване на коментар