Клеродендрон / Clerodendron bungei steud

Пред очите ни е едно плахо растение, със стъбла като отряд пешаци, обкръжени от чужда армия. Те са вдигнали над главите си щитове, покрити с карминено червени пъпки. Слънцето безмилостно ги нагрява и те избухват, разпръсквайки подобно на бенгалски огън розови искри...

Клеродендронът е интродуциран от субтропичните области на Китай. В родината си този листопаден бързорастящ храст достига височина 1 -1,5 метра.
У нас в по-топлите райони запазва надземната си част. След първите слани и окапването на листата остават масленозелени стъбла, изпъстрени с червено-лилави петна. Ако зимата е безснежна и студена и те не оцелеят, не се отчайвайте. Изрежете стъблата на нивото на терена, като маркирате мястото на растението. От спящите пъпки в основата то ще развие нови стъбла, които ще цъфтят още същата година. Така, приспособявайки се към нашите климатични условия, клеродендронът има поведение на многогодишните тревисти растения и съвсем достойно може да заеме място в група с тях. Не забравяйте, че макар и да не е агресивен вид,всяка година ще разширява периметъра си и ако не го разсаждате, трябва да му осигурите пространство. Най-доброто му приложение е в смесени бордюри / mixborder/, където, подходящо ситуиран във времето и пространството, може да произведе запомнящ се ефект /например във вилен парцел, който ползвате през летния период/. А докато натрупате опит с избор на подходящ фон и “добри съседи”, няма начин да сгрешите, разполагайки го като солитер /самостоятелно, но звучи по-професионално/ или като масив със свободна форма.

По време на вегетацията клеродендронът не се нуждаещ - от специални грижи, прикрепване и резитби. Той сам ще си оформи полукълбовидна форма, като стъблата по периферията остават по-ниски, но също цъфтят. Добре би било да отстраните някой от по-слабите леторасти във вътрешността на групата. Това ще се отрази благоприятно на едрината на цветовете и ще даде възможност за по-свободно разполагане на листната маса, която също е декоративна с наситения си масленозелен цвят. Желателно е почвата около стъблата да се мулчира с натрошени кори от иглолистни дървета - това предпазва почвата от въздушна ерозия, запазва влагата и възпрепятства развитието на плевели. В студените райони тази практика предпазва подземната част от измръзване.

Както и другите представители на семейство вербенови, клеродендронът е облигатен хелиофит, което означава,че слънцето никога не му идва в повече. До образуването на съцветията не се нуждае и от кой знае колко вода. Дори пестеливото поливане ще задържи височината на залагане на съцветията на по-малка височина. Цветовете са двуполови, петделни, венчелист-четата са сраснали в тръбичка, пет-шест пъти по-дълга от чашката.

По отношение на почвата клеродендронът предпочита леки, богати на хранителни вещества почви. При пролетната обработка на почвата внимавайте да не пречупите младите нарастващи върхове, възникващи от спящи пъпки на кореновата система, понякога на неочаквани места.

Височина: 1 -1,5 м
Цъфтеж: юли, август, септември
Почва: лека, богата на хранителни вещества
Светлина: слънце
Вода: умерено поливане
Размножаване: разделяне през пролетта,
резници, семена /рядко образува/

0 коментара:

Публикуване на коментар