Круша / Pyrus communis

Крушите са дървета от рода Pyrus, които са естествено разпространени в умерените области на Стария Свят (Европа, Северна Африка и Азия). Родът включва около 30 вида круши, но само 3 от тях дават плодове, годни за консумация - Р. соmmunis (европейска круша), Р. pyrifolia и Р. bretschneideri. Последните два вида се отглеждат само в Азия, докато европейската круша е разпространена по цял свят. Днес са известни хиляди сортове на тези три вида, които могат да се разделят най-общо на ранни (летни), есенни и късни (зимни).

Много автори смятат, че крушата е била позната още на праисторическия човек. Доказателствата, получени при археологически разкопки на древно езеро в Швейцария, сочат, че европейската круша е била известна на древната цивилизация. Смята се, че днес познатата ни круша е възникнала в Каквказ и Персия в резултат на естествена кръстоска между дивата европейска круша и други диви видове круши. По-късно е била пренесена в Европа, където култивирането й започва 1000 г. пр.н.е.

Крушата е листопадно дърво, което на височина достига средно до 10-12 м и формира правилна пирамидална корона. Продължителността на живот на крушовото дърво е около 150-200 години.

Крушата е “толерантна" към тежките и слабо дренирани почви, за разлика от повечето овощни дървета. Разбира се, най-добре ще плододава, ако почвата е добре дренирана, глинеста пръст с рН 6-7. Крушата не обича много влагата и дъждовното пролетно време, тъй като е податлива на бактериални болести. Толерантността й към ниските температури е по-слаба от на ябълката и достига до -25 °С. На крушата са необходими повече години, в сравнение с останалите овощни дървета, за да започне да плододава. Но след присаждането й върху подходяща подложка, например върху дюлево дърво, плододаването се ускорява и може да дава плод дълги години (60-70 г.).

Крушата страда от болестта ръжда, която се причинява от бактерията Erwinia amylovera. Тази болест засяга всички сортове круши, особено ако пролетта е топла и влажна. Бактерията се пренася чрез пчелите от цвят на цвят и може да унищожи почти всички цветове на засегнатото дърво. При по-чувствителните сортове се наблюдава изсъхване на клоните, дори може цялото дърво да загине. Симптомите на болното дърво се изразяват в почерняване на цветовете, клоните и листата.

През пролетта цъфти със сравнително едри бели или розови цветове, събрани в съцветия. От тях се образуват едри месести плодове с издължена форма. При различните сортове цветът и ароматът на плодовете са различни. Плодът също е разнообразен - повече или по-малко сочен, едрозърнест или дребнозърнест, по-сладък или по-кисел. Зърнестата структура на плодовото месо се дължи на наличието на така наречените каменисти клетки. Цветът на плодовете варира от зелен до жълт и червен, а периодът на узряване на различните сортове круши започва от юни и продължава до декември. Плодовете на някои сортове могат да се консумират направо след откъсването им от дървото, докато при други сортове е необходимо да доузряват на хладно, преди да станат годни за консумация. Плодовете на крушата са изключително полезни, тъй като са богати на органични киселини, витамини, микро и макроелементи и антиоксиданти. Не съдържат мазнини и са с високо съдържание на пектинови вещества, което ги прави подходящи при включването им в диети. Наличието на дъбилни вещества придава леко стипчив вкус на плода. Крушовият плод може да се консумира както в свежо състояние, така и след обработка.

Освен като храна, крушата е известна и с лечебните си свойства. Плодът спомага за преодоляване на храносмилателни смущения. Сокът от круша е отлично противовъзпалително средство при болно гърло и възпаление на пикочните пътища. Поради богатия състав на плодовете, консумирането им действа благотворно на нервната система и жлезите с вътрешна секреция. Плодовете на дивата круша са богати на йод и се препоръчват за профилактика срещу ендемична гуша. Крушата намира приложение и в козметиката. Тонизираща маска за кожата: Разбийте на сняг 1 белтък и прибавете половин настъргана круша. Получената каша се нанася на лицето и се оставя за 15 мин. Отмива се с хладка вода.

Крушовата дървесина е предпочитана за изготвянето на дървени духови инструменти, за мебели и дърворезба. Тъй като запалената дървесина е много ароматна, крушата се използва при опушването на различни месни деликатеси.

0 коментара:

Публикуване на коментар