Индийски Люляк / Lagestroemia indica

Индийски Люляк / Lagestroemia indica цвете
Индийски Люляк / Lagestroemia indica
Родината на Лагерстремията наистина е Индия, но че не е люляк, е видно веднага, щом я зърнеш. Широко разпространена е по цялото Средиземноморие. Може да я видите като жив плет, а лъскавите й зелени листа му придават свеж вид и при най-големите горещини. Почистването на стъблото и оформянето на висока корона го превръщат в ефектно цъфтящо алейно дърво. У нас се среща по Черноморието и в южната част на страната.

За успешното отглеждане на Лагерстремията е важен изборът на място в градината . Добре ослънченото и защитено от замръзване и ветрове през зимата място е предпоставка за доброто развитие. Ако през този сезон част от клонките измръзнат, това не е фатално. Лагерстремията цъфти върху младите буйно развити леторасти. Хубаво е да изчакате започването на вегетацията, за да разберете докъде е измръзнала клонката. Когато пъпките започнат да набъбват, оставете 2-3, като режете на външна пъпка (също като при прасковата) за формиране на чашковидна корона. Колкото по-малко на брой са леторастите, толкова по-едри ще бъдат цветовете. Почистваме всички слаби и недоразвити клонки по стъблото. Освен цветовете, красива е и кората на Лагерстремията, гладка и лъскава, на петна, напомнящи тези на чинара. Дори след прецъфтяване Лагерстремията е красива с есенното си обагряне в жълти и мраморно-зелени мозайки по листата си. Най-лесно е размножаването със семена, които се образуват след прецъфтяване и се запазват до късно през есента. Съхраняват се на сухо място до затоплянето през пролетта. През първата година растенията растат бавно и има опасност да измръзнат през зимата. За запазване на разцветките(лагерстремията цъфти в бяло, копринено-розово, цикламено) ще трябва да използваме друга техника — вегетативно размножаване чрез вкореняване на полувдървенени резници. Използването на стимулатори за вкореняване, намаляването на листната маса и оросяването са предпоставка за доброто вкореняване. През есента пикираме преди да ги засадим на постоянно място. През зимата съхраняваме в парник и хладно помещение при температура не по-ниска от 5 градуса. След втората и третата годишна растенията укрепват и не се нуждаят от по-нататъшна закрила.

Лагерстремията се развива на свежи въздухопропусливи и богати на хранителни вещества почви. След образуване на цветните пъпки нуждата от вода се увеличава, като оросяването на цялото растение му осигурява въздушна влажност, на каквато се радва в родината си (не и при пряко слънчево греене). В края на лятото намаляваме поливките за по-добро вдървеняване на летораслите. Макар и лагерстремията да привлича отдалече вниманието с фойерверките на съцветията си, добре е избраното място да е достъпно за по-близко и детайлно разглеждане, така ще имаме възможност да се възхитим на копринените, къдрави като балерински рокли венчелистчета и яркожълтите тичинки на отделния цвят. Най-добрият фон за нея е сенчеста фасада, покрита с бръшлян ограда, но по-добре далеч от шарената черга на цветните лехи и ухайните рози, които и без друго ще завиждат и клюкарстват. Лагерстремията е свободолюбива и не обича вазите.

Височина: 2- 2.50 метра
Цъфтеж: юли, август, септември
Почва: лека, богата на хранителни вещества .
Светлина: слънце
Вода: обилно по време на цъфтеж
Размножаване: семена, полувдървенели резници

0 коментара:

Публикуване на коментар