Филаделфус / Philadelphus

Когато избирате филаделфус, добре обмислете какви точно са вашите предпочитания -силен аромат или кичести цветове. Старите форми с единични цветове са с много по-силен аромат от новите хибриди, които пък са по-кичести и с повече цветчета в китките.
Род филаделфус (Philadelphus) от сем. Каменолом-кови (Saxifragaceae) включва листопадни храсти с многочислени прави стволове, високи до 3-4 m, покрити с тънка сива кора. Съществуват множество видове, форми и сортове с прости, полукичести и кичести цветчета. Ароматът, излъчван от филаделфуса, е много приятен, наподобяващ този на карамфила. Плодът е четиристенна кутийка с рижаво-червени семена, които узряват през юли-август, филаделфусите са около 75 вида, разпространени в умерения пояс на Евразия и Северна Америка. Растат като подлее в широколистните гори и по каменистите склонове до 1800 т надморска височина. Името си родът е получил в чест на египетския цар Птоломей филаделфийски (285-247 пр. н. е.), който се занимавал с изучаването на природата. В древността, в Русия от стъблата на храстите, след изчистването на рехавата сърцевина, са изработвали чубуци (чубук или чибук) - вид лули с дълги дръжки, откъдето е произлязло руското наименование - чубушник. В Севлиево го наричат - филче, може би това име е видоизменено от латинското или се свързва с аромата на карамфила.

Декоративните качества на тези храсти се изявяват максимално на водопроницаеми, свежи и плодородни почви и на пълно осветление, въпреки че понасят и полусянка. Отзивчиви са на подхранване и поливане. Растат добре в градски условия - димо-и газоустойчиви. За нашите условия са студоустойчиви. В много редките случаи на измръзване те бързо се възстановяват благодарение на мощната си коренова система. Не понасят засолени почви и преполиване.

Произвеждат голямо количество издънки, поради което храстите бързо се сгъстяват. Това налага честото им прореждане, при което след цъфтежа се изрязват старите стъбла, а младите се запазват, тъй като те дават цвят през следващата година.

На практика почти нямат проблеми с болести и неприятели.

Размножаването може да се извърши по няколко начина:

- чрез вдървесинени резници - най-добре наесен или рано през пролетта, преди вегетацията;

- разделяне на храста;

- отводи;

- семена - имат добра кълняемост. Всички филаделфуси са декоративни и се ценят заради прекрасния аромат и богатия им цъфтеж. У нас са разпространени в паркове, градини, за укрепване на откоси на пътни и жп магистрали. Използват се за групови насаждения, като солитери, за живи, неподрязващи се огради, за прикриване на непривлекателни обекти, а джуджевидните форми - за бордюри и алпинеуми. Медоносни растения са. Изсушените цветове придават забележителен аромат на чая. С тях се ароматизират и фруктови салати и сладкарски изделия.

Венечен филаделфус (Ph. coronarius) - Най-често използвания в цялата страна вид. Произхожда от Южна Европа. Храст с ароматни, кремаво-бели цветове, събрани по 5-9 във връхни гроздове. Цъфти през юни за около 3 седмици и достига до височина 3 m. Едроцветен филаделфус (Ph. grandiflorius) - У нас се отглежда по-рядко. Изисква по-топли и защитени местообитания. При студени зими страда от частични измръзвания. Цветовете са едри, бели, без аромат, събрани от 3 до 9 във връхни гроздове. Цъфтеж - юни-юли. Височина - 2-3 т. Дребнолистен филаделфус (Ph. microphyllus) -Отглеждан у нас вид.

Произход - Северна Америка. Цветовете са бели, по 1-3 във връхни съцветия, силно ароматни. Цъфтеж -май-юни. Височина - до 1,5 m.

0 коментара:

Публикуване на коментар