Аглаонема / Aglaonema

Аглаонема/Aglaonema
Аглаонемата е многогодишно тревисто растение от семейство Araceae и е братовчедка на дифенбахията, антуриума и спатифилума.Известни са над 60 вида.На височина достига до 50-70см.Аглаонемата и дифенбахията на пръв поглед могат да се объркат много лесно.Но при по-внимателно вглеждане се виждат и разликите.Растението е оформено като храстче и е по-ниско.Едно предимство на Аглаонемата е,че с времето не се получава такова оголване на стъблото,както е при дифенбахията.В допълнение цъфти продължително,като цветчетата са малки,събрани в съцветие ягода.Странното съцветие понякога обърква хората,които го мислят за болен деформиран лист.Това води до нови грешки в търсенето на проблема.Цветовете приличат много на тези на спатифилума,но са винаги със"зелена качулка."Цветовете се намират под листата и ако се потърсят,могат лесно да се открият.
В стайни условия цъфти рядко,а още по рядко връзва плодове.Тя е едно от най-подходящите растения за хидропонна култура.Аглаонемата предпочита нормална стайна температура,но се чувства превъзходно и в по-топли помещения.Температурата в никакъв случай не трябва да пада под 18 градуса.Оптималната е в границите 22-23 градуса.Обича корените и да са на топло,затова непоставяйте саксиите върху теракота или мрамор,освен ако не сте с подово отопление.Не понася студените течения.Внимавайте през зимния период да не е оставите в близост до отворена врата или прозорец,защото едно по-дълго проветряване може да коства живота й.Среда с повишена влажност на въздуха е идеална за нейното отглеждане.Целогодишно пулверизирайте листата с достатъчно престояла вода,със стайна температура.Ако нямате възможност да вършите това,поне поставете саксията върху по-широка подложка,пълна с камъчета и вода,но в никакъв случай дъното на саксията не трябва да е потопено във вода,защото корените ще загният.Този очарователен представител на семейство Araceae през зимата се нуждае от ярко осветление,а през лятото небива да попада под въздействието на преки слънчеви лъчи.И в двата случая трябва да се съобразявате с тези нужди на растението,за да запазите красивите му шарки.През целия вегетационен период Аглаонемата се нуждае от обилно поливане,но след като повърхността на почвата е леко засъхнала.Почвата да е влажна,но не и засъхнала.През зимата поливането се намалява до умерено.Използва се само мека вода със стайна температура или хладка вода.От пролетта до есента(март-септември)се подхранва на всеки две седмици.Най-подходящи са торовете за рододендрони и азалии.Аглаонемата расте бавно,затова младите растения могат да се прехвърлят в нов по-голям съд след една година,а над 3 годишните - през 2-3 години.Най-доброто време за извършване на тази дейност е пролетта.Подходящи са широките,но не толкова високи саксии.Осигурете добър дренаж.Можете сами да си направите добра почвена смес от 2 части чимовка и по 1 част листовка,торф и пясък.В почвената смес е добре да се добавят малко счукани дървени въглени,за предпазване на корените от загниване.Пролетта и лятото са много подходящи сезони за размножаване с връхни и стъблени резници,както това става при дифенбахията.Вкореняват се безпроблемно във вода,след което се засаждат.Още по-лесно е да се използват млади израстъци с няколко листенца и коренчета. Проблемите при отглеждането се изразяват с избледняване и изчезване на украсата -листата са преосветени с много ярка или пряка слънчева светлина или светлината е била много оскъдна.-Листния ръб е кафяв,листата са сбръчкани или завити-почвата е пресъхнала,сух или студен въздух.-Листата са жълти по края,поливана е с хлорирана вода,недостиг на светлина,недостатъчна влажност на въздуха или недостиг на хранителни вещества.Вредители и болести -паяжовиден акар,листата оклюмват и падат ,вижда се паяжина.Листата да се измият с гъба и да се облее с топъл душ.Да се осигури по висока въздушна влажност чрез съдове с вода около саксията и чрез редовно пулверизиране.При по-силно нападение може да се използва актелик 0,15мл на 1литър вода.Памуклийки- нападат листата и младите леторасли.Листата се деформират,съхнат и окапват,растението загива.Въшките също нападат Аглаонемата.Могат да се открият по долната страна на листата и връхните части на летораслите.Повредените части се обезцветяват,листата се свиват,жълтеят и окапват.При леко нападение почистете листата с памуче,напоено с слаб спирт,а при по силно използвайте децис,актелик и др.Сиво гниене-появява се при ниски температури,повишена влажност и лоша вентилация.Представлява сив налеп по повърхността на листата.Ако забележите поражението съвсем в началото,просто откъснете листенцата или пъпките,които са покрити с бял налеп.Може да използвате някой от следните рецепти-разтвор на калиев перманганат(2,5g/10л вода) 1% колоидна сяра,смес от калцирана сода и сапун(10л вода,50gсода и40g сапун) или препарати от рода на вектра,топаз и др.

!!! Внимание!!!

Аглаонемата е отровна.При работа с нея е добре да се използват ръкавици,за да се избегнат евентуални дерматити.Представителите на семейство Araceae(Змиярникови) са опасни с отровния си клетъчен сок.Ако се сдъвче коя да е част от растението,се появяват отоци,болка в устата и гърлото,а при контакт с очите-конюнктивит и изменение на роговицата

0 коментара:

Публикуване на коментар